проекти
"ДЯСНОТО" ГОВОРЕНЕ ВЪВ "ВИРТУАЛНОТО" ПРОСТРАНСТВО, ИЛИ КАК ДЯСНОТО "ЯДРО" И ДЯСНАТА "ПЕРИФЕРИЯ" МИСЛЯТ И САМО-ПРЕДСТАВЯТ СЕБЕ СИ
(сайтовете на ДСБ и СДС - сравнителен анализ)
Фондация Алтера
Спектърът от проблеми в политическото и начина на представяне пред обществеността, със средствата на мултимедията и все по-широко разпространеното on-line пространство, предоставя множество теми и въпроси.
В този смисъл интерес и предмет на настоящия анализ представлява конкретно проблемът за ефективността на десния дискурс в политическото пространство, реализирано в Интернет пространството.
Тази тема, може да бъде представена в съпоставителен план спрямо двете големи и основни мултимедийни трибуни на двете претендиращи за дясното политически формирования - а именно сайтовете на ДСБ (Демократи за силма България) и СДС (Съюз на демократичните сили).
Тук е може би момента да се отбележи, че анализът е съпоставка между сайтове, които са все пак със статуса на "официози" и на представителни за официалното ръководство на партиите, доколкото се легитимират със статута и символиката, емблемите и легитимното ръководство на двете посочени политически сили. Те не са просто трибуни на дясното "говорене". Това уточнение е от значение, тъй като в "организирания" хаотично интернет информационен архивен и актуален ресурс битуват трибуни и форуми на десния дискурс като "Медия пул", "Форум на ДСБ-симпатизанти" и др., които са места за изява на едно дясно по своята същност мислене и говорене, без да са свързани с официално партийно ръководство, което пък обуславя и самия вид на страниците.
При един сревнителен анализ на политическото говорене в рамките на една все пак по-нова трибуна трябва да се посочат основнита характеристики и преимущества на интернет като медия и източник на информация и своеобразна възможност за контакт с политическата сила.
Мрежата се превръща в медиен посредник, уникален именно във възможността за двустранна комуникация, дигитална хипер-връзка и мулти медийни приложения. До момента на навлизане на тази технология медиите осигуряват едностранн а комуникация, без потеребителите да имат възможност да контролират това, което получват.
Положителн страна на Интернет информирането и комуникацията е, че е сравнително евтино да се съхранява информация в Интернет, публикуваните материали там не изчезват скоро след това и са на разположение на потребителите за дълги периоди от време. Освен това многобройните мета-индекси и търсачки позволяват да се намери исканата информация сред купища материали и документи.
В реалността на политиката и изборите това означава, че гласоподавателите имат възможността да погледнат отвъд медийно-отразените образи и стратегически решения и да съберат информация за кандидатите и техните политически позиции, която е съществена за техния електорален избор. Едно от предимствата на Интернет е и, че обединява много от характеристиките на различните медии. От телевизията и радиото заема способността да предава в реално време новини и събития. Като една гигантска печатна медия ни позволява да търсим информацията, която ни е необходима по всяко време. Както телефона и пощите позволява частна, директна комуникация между хората. Тези различни възможности и приложения създадат една нова технология, способна да промени и революционизира процеса на политически комуникации. Инструментите за комуникация с публиката в Интернет могат да се обособят класически като реклама, ПР или директен маркетинг. Най-често предаването на послания се интегрира, за да се осигури желания ефект.
Кампаниите и информациите, предоставяни чрез интернет са изключително гъвкави и нетредиционни. Ако се прецени, че инструментите и възприетата стретегия са неефективни, могат да се подменят за броени часове с други.
Теоретично погледнато страниците, доставящи политическа информация, могат да бъдат разделени в четири категории: новинарски и информационни сайтове; справочни страници; сайтове на политически партии и кандидати и страници лобиращи по дадена политическа позиция. Страниците,попадащи в тези категории са създадени и поддържани с различни цели и ориентации. Това определя не само начина, по който информацията е представена, но и начина,, по който потребителите я възприемат.
При така поставения проблем трябва да бъде отбелязан факта, че Интернет форума, като особена възможност за диалогичност и един вид не-опосредствана връзка с политическата организация не присъства в сайта на СДС. Санмата заглавна страница, според нормите на компютурния дизайн е оформена като чисто информационно поле, дори идентификационния и силно легитимиращ в случая син цвя получава известна размитост и "ошареняване" - нюанси на синьото от най-светло синьо до жълто - звездите и трибагреника. Относно възможността за диалогичност и обратна връзка със самата партия, то само е посочен е само линк "Дискусии", водещ към извадки от официални конференции и пресконференции на синята партия. Известно обяснение е може би точно претенцията за официозност, която е и начин на легитимация в случая, доколкото повече от 10-те години на преход и политически борби дават тази легитимация на СДС(1).
В другия случай - сайтът на ДСБ има форум. Самата партия има претенцията, че е създадена по инициатива на участници във форуми (участниците в Медиа пул са считани и само-представящи се за идейни инициатори за създаването на партията, тази информация е посочена и в самия сайт, относно "историята на ДСБ"), в Десните форуми, които са хора обикновено с по-висок социален статус (според битуващата съгласно изследванията на общественото мнение представа), временно пребиваващи извън страната (студенти и работещи в чужбина) и въобще хора на "интелектуалното" (според мита). В този смисъл логично и закономерно е сайта на ДСБ да има активен форум, както и интернет бюлетин, с възможност за безплатен абонамент. Има възможност за членуване в имейл листа, посочени са и всички имейл адреси на самото ръководство на партията. Това е индикация, че цел на създателите - а именно политическата партия ДСБ да бъде в синхрон с официалния мит, да не бъде допуснато отклонението в посока "откъсване" от хората - създатели.
В същото време и двете интернет трибуни принадлежат на партии, които са от една и съща страна на политическия спектър.
Важен аспект е самата претенция за легитимност и представителност на дясното - доколкото настъпилите кризи в легитимацията спрямо общественото мнение в дясно от центъра, носят своя ефект и резултати за съответните политически сили. Ако бъде построено обяснение в терминологията и метафориката на Андрей Райчев(2), то дясното пространство след рухването на двуполюсния модел на прехода бива разцепено на ядро и периферия. Дясно ядро и дясна периферия. Критерий е дясното говорене.
Дясната перспектива - от нюансите на крайното към обособена среда и почти центристки дискурс на дясната идея. В случая самото говорене като начин на само-представяне и само-легитимиране в дясно има ролята на конструиращ елемент.
Основни проблеми в сравнителния анализ на двата сродни идейно сайтове е символиката, а именно цветовата изразност като емблема и легитимация. Цветовете са сродни - СДС е в гамата на по-светло синьото и други цветове, заглавна лента с потъмняващи нюанси и първата емблема-икона на съюза - кръг с надпис"Съюз на демократичните сили", обсипан с жълти звезди, които на синия фон реминисцират връзката с Европейската идея и работещия положително в политическото съзнание на българина мит за Европа(3), заедно с националния трибагреник, който вероятно търси да достигне символно и емоционално до също така, не по-зле работещия мит за националното и българското. Синият цвят, емблемата на един все пак символ на зората на демокрацията - абревиатурата СДС, заедно с оригиналната емблема цели да създаде представата за една легитимност, която е актуална, доколкото настоящата организация е все пак наследник, поне по име и идеята за една икона, каквато е всъщност представата и спомена за романтичните годни на зараждането на идеята за свободно общество и демокрация. Един вид заявена е претенция за емблемата и наследяването на дясната идея и политически дискурс.
В същото време говоренето и интерпретирането на крайно десния дискурс, каквото е политическото говорене на ДСБ търси друг начин на символна легитимация - чрез крайно дясното себе-представяне, отколкото с търсене на приемственост към СДС. Може да бъде констатиран своеобразен парадокс, доколкото лидера на ДСБ е човек-символ на едно от най-големите събития в историята на този съюз - повеждането на протестите 1997 срещу едно ляво правителство и един кабинет на дясна коалиция със СДС. Т.е. търсената легитимация е противоположна на тази, която другата формация използва, един вид формулата е: "дясното - легитимиране чрез крайност и претенция за единственост".
Цветовата образност е по-скоро подобна, но не идентична, синият цвят е в тъмни нюанси, а звездите около логото, вероятно имат същата задача - силната връзка с Европейската идея, само че са оцветени в бяло. Няма национален трибагреник, тъй като в самото име на партията националното се съдържа (Демократи за силна България). Т.е. обединяващото в дясната символика и говорене е търсенето на идентификация с една обща европейска идея, която е свръхлегитимиращ фактор в съчетание със знак за националното. Дясното говорене продължава да е все пак в рамките на своите първоначални легитимиращи митове (Присъединяването към Европа и оттласкване от валидния до тогава мит за Русия, очевидно този начин за себе-представяне има все още своята актуалност) и стратегии, според изявената в сайтовете символна метафорика.
Доколко е ефективен този мит на дясното може да се отговори чрез принципното задаване на следния въпрос - Как би изглеждало дясното пространство без мита за Европа? Работи ли той? Получава се известен вакуум и празнила в представата, невъзможност за преподреждане на установени и в голяма степен консенсусно вече приети ценности и стратегически решения. Което според мен означава, че митът работи, съответно и търсената дясна символика е в голяма доза в правилната посока. Цветовата символика и посланията, до които се достига при един сравнителен анализ са индикация и на още едно нещо, пряко свързано с проявата на десния дискурс, а именно - търсене на легитимация все по-малко чрез противопоставяне спрямо миналото, а чрез търсене на идентификация и легитимация чрез един бъдещ и все пак "идеален" проект.
В анализа на ДСБ и СДС интернет пространства е важен въпроса за комуникацията на гражданството като абстрактен набор от хора и политическото ръководно тяло, в лицето на лидерите и задаващите концепцията за дясно.
Може би един такъв анализ трябва да тръгне от самата възможност, която гражданството придобива с владеенето на универсален комуникационен код - Интернет. Една "медия" различна коренно от досегашните силно разпространени в политическата кампанийност медии като радиото, телевизията и пресата.
самите послания на партиите са не-опосредствани, те са в известен смисъл преки и без редакцията на посредник, а и самата публика на този канал за комуникация има някакъв образ за създателите на сайтовете - най-малкото съображението, че това се хора с висок социален статус и образование, в по-голяма част от случаите, а важна е ролята и на презумпцията, че страницата ще бъде търсена и отворена от хора, които сами имат интерес, а информацията няма да е случайно достигнала до тях от типа на рекламен спот или кратко телевизионно съобщение, което да остане в паметта на принципа на повторението или емоционалните докосвания, който поставят съзнанието в идеологически парадигми и клишета.
Важна характеристика на Интернет е, че подателя на информацията (в случая париите ДСБ и СДС) могат да контролират съдържанието, няма я ролята на медиатор, традиционна за телевизията и пресата, а и обстоятелството, че публиката може да осъществява и обратна връзка. В този смисъл ДСБ постига диалогичността, която е предимство за демократичния процес, докато сайта на СДС, е по-скоро в каноните на информационното - информация, изявления, снимки и изказвания на лидера - Петър Стоянов.
Интернет пространството и сайтовете на политическита партии, като част от новия процес на мултимедийна комуникация, без опосредстващата роля на традиционните средства за информация е проява на един демократичен процес, който е необходимо да бъде поставен в центъра на теоретизирането на проблеми като ниска избирателна активност и застаряване на гласуващите. Интернет е възможност да бъде реабилитирана политическата класа в България, доколкото като елит страда от липса на легитимност и неприязненост - популярно и дори невъзможно за оспорване е митологизираното твърдение, че в България всички политици са крадци и мошеници, които са в политиката единствено от желанието за лично облагодетелстване и незаконно забогатяване.
След дебата останал в историята на ПР и имиджовите технологии като "Никсън- Кенеди" от 1960 става ясно, че медиаторите влияят на позициите на кандидатите и на хода на кампаниите. Изкривява се ритъмът - той бива пред задаван в определеното за това време - независимо дали става въпрос за клип или за дебат, което пречи зрителят да възприема информацията с темпа, който сам би избрал, а е определен от времето, за което е платено. Невъзможно е и съотнасянето към архивна информация, която във виртуалното пространство притежава неограничен ресурс за складиране на бази данни. В този смисъл Интернет дава възможност да се възстанови пряката комуникация между граждани и политици, което е същностна черта на демократичната идея по принцип.
В този смисъл като явен недостатък може да бъде определена липсата на Форум на официалния СДС сайт. Има посочване на всички ръководни лица свързани със СДС, техни изявления или писания за тях или СДС в други медии, но липсва именно възможността, която е уникална за Интернет като медия. И ако трябва да се изгради един медия план на СДС и конкретно на Интернет пространството, то трябва задължително да се тръгне от необходимостта за обратна връзка. Това е и основното предимство на Интернет пред телевизията ( когато зрителското участие особено в предизборни кампании е спорадично и като цяло силно ограничено).
Отбелязането на основните насоки и закономерности при наблюдението на две политически страници дава представа за стратегиите, които следва да бъдат развивани за едно успешно, пълноценно и смислено използване на Интернет в политическото пространство. Интернет моделите на себе-представяне на СДС и ДСБ дават картината на нивото, до което е достигнало общуването, липсите и постиженията в политическото говорене на българската политическа действителност въобще. А сравнението между двата сходни идейно сайта и програми за бъдещ политически проект (десен проект) илюстрира съответно и различните разкази, които биват изградени и разказани от двете десни формации - ДСБ и СДС и техните интернет "лица" ( dsb.bg & sds.bg).
Една от основните липси, ако трябва да бъде изграден един медия план заСДС сайта е необходимо приближаване на облика до тясно десния дискурс и отваряне на структурата за една все още липсваща диалогичност и пряк контакт с получателите на техните съобщения и информации (един основен плюс и преимущество на интенет комуникацията, която бива пренебрегната).
В този смисъл е препоръчително като цяло за всяко интернет политическо представяне ( и конкретно за двете наблюдавани и сравнени политически представяния)да се разгърне целия спектър от възможности за модерно мулти медиино представяне, което Мрежата предоставя.
Необходима е употребата на интернет в политиката именно като уникална медия и комуникационна възможност за двустранна комуникация, дигитална хипер-връзка и мулти медийни приложения, напълно различна от другите методи и възможности на радио, телевизия и преса- едностранна комуникация, без потеребителите да имат възможност да контролират това, което получват и да осъществяват контакт. Необходимо е по-пълно разгръщане и възползване от възможностите, които интернет предоставя за врзка с избиратели и симпатизанти, за установяване техния профил и нагласи, формулиране на настроения и обществено мнение, на наболели проблеми и тяхното изговаряне, повишаване на избирателната активност и възможност за пряко участие в политическия процес, което би могло да бъде окачествено като осъществяване не един по същността си демократичен и модерен проект.
БЕЛЕЖКИ
1. Райчев, А., - Какво се случи; Разказ за прехода в България 1989-2004, София 2004, изд. Изток-Запад (Глава 1, Легитимация на новия елит).2. пак там., (Глава 1, Легитимация на новия елит).
3. пак там., (Глава 4, Съпровождащи митове, стр.85…)
4. Буруджиева., Т. - Тематични полета: Медии и общество ( за Интернет като медия)
© Copyright 2007-2010 by Altera Foundation
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс