проекти
МЕСТА НА ПАМЕТ И КОНСТРУИРАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО
(антропологичен анализ на съвременността)
Фондация Алтера
Градът като сцена на историята и пътя на едно общество е мозайка от емблеми, символи, имена и места на памет. Той не е статичен факт, а сцена на сблъсъци на различия - социални, поколенчески, културни... Градът е непрестанно затвърждаване и разколебаване на граници, измисляне на тродиции и ритуали, които дават въображаемо единство на мястото. В съвременния контекст на бързи промени в глобален мащаб практиките и репрезентациите на градското могат да бъсат представени балансирано между конкретните теренни наблюдения и теоретичното обобщение. За тази работа - кратко изложение на на свободно избрана ситуация, масто, символ - обект е Едно специфично, твърде особено и двусмислено "място на памет", каквото е Паметника на съветската армия в София.
Миналото трябва да се познава не защото е отминало, а защото отивайки си, не е отнесло своите последствия - твърди един познат афоризъм.
Изграден в рамките, каноните и стила на едно Монументално, мащабно социалистическо строителство, в центъра на една политически сателитна държава, Паметникът на съветската армия е място на Признателност, на т.н. култово отношение къв държавата "освободила ни два пъти" според катноните на тогавашния мит. Място на сватби, мемориал, част от странната традиция Младоженци да оставят цветя - една особена признателност, вписваща се в тоталния държавен мит.
Паметникът на съветската армия естетически е еднакъв на т.н. тоталитарен, монументален стил в художествено и архитектурно отношение, ефектъту който се цели е еднакъв с основната цел на тотялитерното изкуство и градска есетика, а именно - в служба на пропаганадата - илюстрира как в известна степен, заедно с формирането на тоталитарните политически системи се поражда и специфичен културен феномен, който притежава особена организация, естетика, идеология и стил, а именно чрез колективна екзалтация на чувствата т.е в служба на пропагандата ив разпросдтранение на основните политически митове - за т.н. признателност и любов към Армията на Съветската държава - патрон.
Монументалното изкуство - Паметници, Бюстове, Знаци на признателност и т.н. вписани в Градското пространство и в някаква степен вече трайно слели се с него са една изключително важна част на пропагандната машина и артефакт, при който е най-ясно изразена тоталитарната символика на иконичните изображения, унифициращите цели на посланията, използвани от пропагандната машина на комунистическата партия.
В последствие те се превръщат в особени места на памет - само че в известен смисъл се ражда една нова Памет на отрицанието.
Това е от своя страна емблематично за механизма на памет в града- един особен символ ива свойството да се преобразува - в случая в своята противопаложност. Превръща се от място на памет в смисъла на признателност в място на памет на Отрицанието. Може би точно този механизъм е емблематичен за голямата тема за Тоталитаризмите и травмите на паметта - един вид ражда се нова памет. От едно култово място на признанието в ново култово място на отрицанието. Нашарен с графити, със модерти съоръжения за скейтбоардинг и колоездене, място за събиране на една тотално различана и ъндърграунд неформална култура.
Монументалната "Художествената продукция" (терминът е породен от тоталитаризма) какъвто е паметника на Съветската армия дава представа за българското изкуство през периода на управление на Комунистическата партия с явна доменация в т.н. художествена сфера, или поне за тази му част, съществувала в канона на соцреализма, олицетворен, между другото, от сливането на митовете с реалността. На фона на подмяната като Място на памет може да се осмисли феноменът на българската градска култура, преживяла натиска на две тоталитарни идеологии за доста кратък период. Тоталното отрицание на символа, вложен всъщност в изграждането на Монумента говори за едно самопреодоляващо и самопроменящо се градско пространство - от място, на което заедно с Братската могила години наред Младоженци са хвърляли монети и са поставяли цвета в сватбения си ден е място, на което се правят бир-фестове, пуши се марихуана и се организират стрийт-паради. Ежедневно се събират скейгбордисти и велосипедисти, рисуват се графити и ежедневно могат да бъдат видени млади хора, покатерили се по фигурите на самия паметник. Сега той също носи памет, по начина по който изглежда, с хората, които го "притежават" образно казано, Паметникът на съветската армия е Паметник на промяната, от Паметник - носещ памет за Признателност към Съветската армия като един вид Памет за не-свободата е Паметник на нахлуващата еуфория от Свободата или по точно паметник, който носи знака на Свобода - идеолигическа, културна.
Градско, емблематично място на памет - Срещу Софийския университет, Алеите край баба Яга и Орлов Мост, това простарнство точно в този смисъл - на Памет на отрицанието е емблема - може би най-силното място на памет, от травматизма на идеологията до свободата и свободомислието на гражданството.
© Copyright 2007-2010 by Altera Foundation
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс