проекти
ОБРАЗИ НА ЖЕНАТА В ТОТАЛИТАРНОТО ИЗКУСТВО
(плакати, рисуващи женствеността в едни нови рамки)
Фондация Алтера
Темата за тоталитаризма и изкуството, за начина по който бива изобразявана изконна естетическа категория като женствеността и женското начало, предполага кратък поглед към самата същност на тоталитарните режими, за да бъдат изяснени съответните цели на тези режими, доколкото сходните цели, задачи и организационни форми на художествения живот пораждат и аналогични явления в художествената продукция. Според изследователите(1) на феномена на тоталитарното изкуство сходните обществено политически системи "произвеждат" сходни явления в изкуството.
Едно изследване на образите на жената в тоталитарното изкуство задължително трябва да включва и поглед към конкретния социален контекст на явлението, също и цялостното устройство и модел на тоталитарната държава (фашистка, комунистическа), доколкото тя е основният създател и генератор на това изкуство.
Тоталитарната държава е добре изградена пирамида, на чиито връх е разположен водачът на партията, която под него е ос на пирамидата. Посоката на тази политика е тотално преустройство в нов дух на политическия живот, на профсъюзната, просветната, културната, научната и спортната дейност.(2)
Относно емпиричния материал по темата за образа на жената в тоталитарното изкуство, трябва да се отбележи, че голяма част е трудно достъпен и в по-голямата си част се намира в "спецхранилища". По-голямата част от паметниците и произведенията на монументалното изкуство са свалени, а също немалко картини, графики, плакати, рисунки и скулптури са унищожени. По принцип нацисткото и комунистическото изкуство в каноните на социалистическия реализъм е показвано все още твърде ограничено, най-често в контекста на антифашистки и исторически изложби, но не и като самостоятелен естетически и художествен проблем, вероятно и поради факта, че се счита като антипод на модерното изкуство и културата въобще.
Колекцията от тоталитарни плакати (нацистки) използвана в настоящото изследване за образите на жената в тоталитарното изкуство, принадлежи на Федералния Архив в град Кобленц и е свидетелство за огромния емпиричен материал в рамките на широката тема за изкуството в Нацистка Германия, неговото жанрово, тематично и стилистично разнообразие. (Цитираните плакати са от тази колекция изцяло).
Плакатното изкуство на Третия Райх след възкачването на Хитлер 1933 година до края на Втората Световна война доказва тесния алианс между политическото в лицето на тоталитарната система като цяло с понятията на Хана Аренд и дефинициите и концепциите за изкуството.
Според Голомщок(3) сред структурообразуващите признаци на тоталитарното изкуство е обвързаността му с официалната идеология и пропагандисткият му функционален характер. Изкуството е призвано и задължено да трансформира политическите идеи във визуални образи т.е специфичните прояви на системата пораждат съответните художествени модели.
В България феноменът на тоталитарното изобразително изкуство се спесифицира в рамките на социалистическия реализъм.
Нацистките политически плакати, изобразяващи жената в нейната нова роля и призвание са точен индикатор за изискванията на политическата система и каноните на нацисткото изкуство. Плакатната поетика на женствеността е тясно свързана с психологическите аспекти на пропагандата, но в същото време е и свидетелство за историческите, политическите събития, които са конкретен повод за създаването им.
Плакатното изкуство може да се разглежда като символен център - илюстрация на фашисткия, нацисткия режим и култура, изразена в използваните символи - например червеният цвят, празнуването на Първи май, фигурата на жената-работничка, ръката в различни варианти - гора от високо вдигнати ръце и т.н. В плакатното изкуство на Третия Райх структурното и морфологичното родство при различните автори се изразява на тематично, жанрово, сюжетно и композиционно равнище.
Основна тема и стилистична фигура в плакатното изкуство на тоталитарната нацистка държава е фигурата на жената-работничка, на младата и излъчваща физическа сила арийка в различните варианти- щастливи лица на девойки, само горди лица на отделни жени - майки и работнички и множеството.
Темата за работника и съответно жената работничка, разкъсваща оковите и доскорошните рамки и предразсъдъци, се открива и в комунистическия, и в нацисткия плакат и е свързана с идеята за здравото и силно тяло, изобразено според каноните на тоталитарното изкуство.
Жената придобива особена роля и значимост в тоталитарната държава, немалка е нейната роля в икономиката и устойчивостта на режима. За това е и огромното усилие на пропагандната машина за поставянето й в едни нови рамки и роли - не случайно всъщност институцията, която произвежда този тип изкуство е самата държавна машина, напълно съвпадаща с Националсоциалистическата партия, а самите кампании, в който основно средство е плакатът са част от държавната културна политика на Третия Райх. Автономният статут на изкуството е елиминиран и се поставя в подкрепа функциите на партийните и идеологически фундаменти на обществения организъм. Може да се каже, че в областта на културата изграждането на структури за контрол и теоретически постулати предхожда цялостното държавно строителство. Забранена е всякаква форма на критика - емблематични са думите на нацисткия министър на пропагандата Гьобелс, изречени през 1934 година: "кой има право да критикува? Членовете на партията? Не. Останалата част германци? Те трябва да бъдат щастливи, че са още живи! Няма да е много хубаво, ако тези, които живеят благодарение на нашето благоволение, имат правото да критикуват."
Нацистките плакати са инструмент за осъществяването на тази политика, основно внушение е именно абсолютното единство на нацията - емблематичен е лозунгът "Една воля - един народ".
Съгласно концепцията на Хитлер изкуството да управляваш масите е изкуство в буквалния смисъл на думата.
Основен момент в цялата националсоциалистическа доктрина е концепцията за т.нар раса и почва, а жената е основен носител и продължител на арийството, тя е, която не само го възпроизвежда биологически, но го пази и морално, тя се бори за него наравно с мъжете на фронта ( вж. плакати 1,2,6 7,8). Според нацистката тоталитарна доктрина, Античността е истинският предшественик на арийското, т.е немското изкуство(4). Това е базата, от която идват класическите и класицистичните насоки на самото изкуство.
Тоталитарната парадигма в изкуството използва античната концепция за Хармония в развитието на тялото и духа, а също и чисто стилистично са използвани естетически канони за красиво тяло на античността заедно с новата доктрина за състезателното начало - Жените обработват земята докато съпрузите им се бият на фронта, като за популяризация на състезанието е организирана национална кампания( вж. плакат 5).
Националсоциалистическото изкуство освен от Античността е подхранвано от нордическия мит, който в условията на идеологизираното духовно пространство получава привилегирован статут и ценностна абсолютизация. "Нордическото", подчинено на мита за превъзходството на арийската раса се търси още в Индия, Персия, Гърция и Рим- влизат още Едата, нордическите саги, египетските пирамиди, индийската култура, Гърция, Лутер, Кант, Фихте, Дюрер, Шилер, Бетовен, Фридрих II, Бисмарк, Хитлер…
Гарманката е силна, героиня,.
Изкуството в тоталитарната държава, каквато е държавата на Третия райх притежава такива черти, които свидетелстват за връзката между "официално" и "народно", формирани в резултат на появата на "народа маса" не само като пасивен консуматор на култура и изкуство, а и като участник в художествените процеси - "немският човек" " майката', "жената", стават основен обект на изобразяване, главен герой на всички художествени произведения и в същото време сам потребител на това изкуство.
Идеологическата нормативност определя клиширания и стереотипизиран характер на езика на тоталитарното изкуство, именно защото целта на нацистките плакати е не друга, а именно пропагандна, търси се т.н. приобщаващ ефект - такъв е плакат № 1 от 1932 година - "Ние жените гласуваме с бюлетина 2 - националсоциалистите" . Също както ефекта на стереотипните, повтарящи се съобщения, които потвърждават определена картина на света, призивните плакати, които обединяват волята на жената- работничка, селяннка и т.н видове женски колективи възбуждат чувство на единство и принадлежност.
В сложните взаимоотношения между власт и визуални образи изображенията, освен че са сложен език на властта изпълняват ролята на митопораждащ фактор, укрепващ социума. Те са не просто "картини", а спиритуално подобие, заместител, дори самият носител на властта, според логиката на мита. Истинският образ не е "вещественият", а визуалният, идеалният образ.
Образите се конструират по такъв начин, че да внушават социална активност, оптимизъм, дисциплинираност, колективистични идеали, патриотизъм, воля, здраве, ентусиазъм. Особена роля има младостта - изобразяваната жена е "нова", част от една нова епоха. Плакат 4 например изобразява една сила, здрава физически немса жена - майка, кърмеща бебето си. Прототип е античната класика, у която индивидуалното начало е слабо развито, тази липса се компенсира с изваяните силни тела тела, лишени от всякаква физическа слабост, с излъчващата се от тях сила.
В търсенето на образци, освен към гръцката и римската античност художниците се насочват и към класицизма, романтизма и реализма, където постъпките се свързват с дидактичния и морално-поучителен ефект, поради което този стил се оказва особено подходящ.
Немалък дял при оформянето на прототипите на изобразяване има литературата - влиянията на Ницше и Шпенглер, книгата на Е. Юнгер - "Работникът", където се изгражда обобщения образ на работника и жената, която е вече включена в повечето нови дейности и задължения, които отсъствието на мъжете на фрона предполага, самата тя е на по-малко "свръхчовек", олицетворяваща пруската дисциплина и ред, с култ към техниката и плана. (вж. плакат 1,3,5)
В плакатите образът на селянката и селският труд е не по-малко типичен от този на жената - работничка - най - често е облечена в национални одежди, пребиваващи са в хармония с природата, издигнати до висотата на символ. (плакат 5 - от 1941 г.)
Подчертано типизирани са и образите на жените, които са героизирани по нормите на мъжкото начало, идеализирани майки - героини и работнички. Майчинството е отредената основно социална роля на жената за продължаване на нацията и поддържането на нейната расова изрядност. (вж. приложения , плакати № 4,7,8 ). Плакат № 5 рекламира националното състезание на Нацистката партия от 1941 (умален вариант на Нюрнбергското състезание).
Жените обработват земята докато съпрузите им се бият на фронта. Жената е изобразявана по правило висока, синеока, блондинка, здрава физически, съответстваща на арийския физически тип, както е изобразяван и мъжът. Младостта, плодовитостта, нейното служене на мъжа и на държавата са свойства и качества, неизменно вменени на жената в тоталитарното изкуство, при които като задължителни атрибути са маркирани светлата кожа и коса, високото тяло. Това е специфичната хипостаза на жената, която външно е лишена от атрибутиката на героичното начало, но като пазител на рода, изпълняваща своя дълг пред родината и нацията на идеологическо равнище е "героизирана" в не по-малка степен отколкото война или работника.
В изображението сякаш съществува отрязък между "е" и "ще бъде", героинята "трябва да ..", което поражда необходимост от алегорично изобразяване на утопията, което обаче приема формата на конкретни фигуративни изображения. Това е така, именно защото цели се не изобразяване на индивидуалното, а на нормата, визуализацията на социалния мит, отразява се не всъщност действителността, а утопично идеализираната представа за тази действителност. Тъй като заличаването на разликата между действителност и идеал, в съответствие с някои особености на масовото възприятие се осъществява с илюзионистични средства, то условно наричаният "миметичен" модел става основен. Той отговаря на изискването за достъпност, разбираемост, популярност. Чрез него общите постулати и положенията на идеологията приемат конкретни визуални форми, като по този начин достигат по-ефективно до масите.
Няколкото плаката на жени в каноните на едно типично тоталитарно изкуство дават представа за новия начин и новата роля, която бива вменена на жената. Показаното плакатно изкуство и стил на изобразяване и внушение е част от голямата тема за Тоталитарното изкуство. Съществуващият спор относно легитимността на понятието "тоталитарно изкуство" е индикатор, че тепърва предстои поставянето на въпроса дали всичките произведения на архитектурата, литературата, изобразителното изкуство… създадени в услуга на тоталитарния режим на Националсоциализма може да бъде определен като част от изградените вече модели за научно интерпретиране на модерното изкуство.
Нацисткото плакатно изкуство е форма на идеологията и има изключително важна роля за утвърждаването на режима. В този смисъл плакатите, създавани в услуга на този режим могат да бъдат интерпретирани като средство на идеологическата партийна машина, но не и като независим и само породен факт на изкуството и естетическата мисъл на столетието. Плакатното изкуство е също едновременно интегрална част от художествените процеси на столетието, но е и основен инструмент наред с терора, и репресивното насилие за утвърждаване на тоталитарния нацистки режим. Нацисткото и тоталитарното изкуство са феномени на века и неразделна част от случващото се в художествения живот. Определяно като "добро" или "лошо", то е все пак неоспорим факт на съвременния свят и самостоятелна изследователска задача, която тепърва предстои да бъде решена от Историята и теорията на изкуството.
БЕЛЕЖКИ
1. Конкретно Аренд., Х. - Тоталитаризмът, изд. Панорама, С.,1993г. и Реймон., А. - Демокрация и диктатура, С., 1993г.2. Семков., М. - Фашизмът, С., 1989г. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", стр. 34
3. Голомщок., И. - Социалистическият реализъм като "втори интернационален стил", в Тоталитарното изкуство, Л., 1990г.
4. Ортега-и-Гасет., Х. - Бунтът на масите., С.,1993, Университетско издателство "Св. Климент Охридски".
© Copyright 2007-2010 by Altera Foundation
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс