проекти
РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ.
СЪВРЕМЕННАТА СИТУАЦИЯ - КУЛТУРНИ ПРОЦЕСИ И СТРАТЕГИИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ
СЪВРЕМЕННАТА СИТУАЦИЯ - КУЛТУРНИ ПРОЦЕСИ И СТРАТЕГИИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ
Фондация Алтера
Един интерпретативен анализ на ситуацията на ромите в съвременното българско общество предполага и опит за кратка ретроспекция към корените нa ромската специфика и културна идентичност.
Началото на миграцията на ромите от Индия към Европа се поставя през 5-6 век, но масов характер придобива по-късно след нашествието на арабите в Индия през 7-8 век, когато големи групи поемат на запад, следвайки пътя на коприната. Този преход трае векове. Предците на съвременните роми тръгват на запад, следвайки няколко основни пътища. Единият от трите потока следва пътя през Персия към Мала Азия и Балканите, където ромите се установяват трайно. Вторият поток минава през Задкавказието и се установява в Източна и централна Европа и третият поток се насочва към Северна Африка.
Едната интерпретация за етимологията на тяхното наименование - роми идва от новия Рим (Константинопол) и от ромеи. Това име е наложено от самите цигани, които бягайки от османските нашествия на запад наричат себе си роми(1).
ООН възприема наименованието "роми" като най-обобщаващо и не дискриминиращо. В официални международни текстове то се появява през 1977г. В резолюция на ООН, която призовава страните, където живеят цигани (роми), да им осигурят нормални човешки права, както на всички останали.
В Европа този термин влиза в употреба след 1971г. след Първия конгрес на Международния цигански комитет, проведен в Лондон, а в България се използва от 1946г., когато е създаден театър "Рома" и започва да излиза вестник 'Романо еси" (Цигански глас)(2).
В България се заселват трайно към 14 век, като по време на османското владичество една част остават, а друга продължава на запад. Информация за ромите през този период може да се черпи най-вече от данъчни документи, разкази на пътешественици, преминаващи от тук (напр. разказано от известния пътешественик от 17 век Евлия Челеби - "...скитат, свирят и фалшификаторстват, т.е. правят фалшиви акчета и безобразничат...")(3).
Ромите, които се настаняват трайно по българските земи, възприемат християнството, като запазват някои свои специфични практики - напр. култ към огъня, една част от ромите приемат исляма, като това е процес продължаващ няколко столетия.
(по свидетелства на пътешественика от 17 век Евлия Челеби "...циганитепродължават да празнуват заедно с християните Великде, с мюсюлманите Курбан байрам, с евреите - Пасха, без да приемат нито едно от тези вероизповедания".
Според изследователите има консерватизъм и устойчивост по отношение на бита и ежедневния начин на живот на ромите, както по отношение на ежедневните практики, така и по отношение на семейството и децата. Родовите връзки са много силни, както и ценностите като създаване на семейство и деца(4).
Несъмнено е от друга страна влиянието, което ромите са претърпели от балканските народи, сред които попадат - главно българи и турци. В България конкретно ромите са обособени в множество подгрупи - може би повече от 20, което е своеобразно вътрешно разделение и йерархизация. Понякога различията и противоречията между различните подгрупи са по-остри, отколкото между ромите и другите етноси.
Това разделение е важно по отношение на политиките на интеграция, които държавната власт провежда спрямо ромската група в България. Необходимо е разбирането и изучаването на механизмите, под които протича техният ежедневен живот, формите, ценностите, които изповядват и определят като значими и едва след това подлежи на решение въпроса дали има възможност тази култура да съжителства и да бъде интегрирана,но не претопена сред господстващата култура на българското общество.
Съвременната ситуация предполага не-външен подход по отношение политиката на интеграция, а един вид подход на опознаване, опит за разбиране и взаимодействие, доколкото е възможно с хора, живеещи по различен начин и изповядващи своя ценностна система и практики. Не е възможна налагана отвън идентичност, нито пропаганда на една идентичност и начин на живот като по-добър пред друг. Идентичността на ромите е само конструирана форма на живеене в рамките на една друга култура, на взаимодействие с нея, без да бъде премината особената граница на отделните култури и етносни традиции.
Стратегията за интеграция в Съвременната ситуация на едно глобално и все по-толерантно мулти културално общество предполага диалогичност и приемане на другата идентичност, без влизане в противоречие и не приемане.
В ситуацията на българското общество погледът към едни исторически обусловености и традиции е от изключителна важност за разбиране на актуалната реалност и на перспективата на социалните процеси. Успешното съжителство с различието и необходимата интеграция доколкото е възможно предполага своеобразен фокус към миналото на ромите и моделите - сполучливи или не, които са били налагани спрямо тях и начина, по който са формирали техния манталитет и светоусещане. В съответствие с този модел следва да се прилага един или друг т.н. етнически модел с всичките му недостатъци и съществуващо негативно отношение към него.
Според общественото мнение в България модела е по-скоро работещ, но това е доколкото няма остри етнически конфликти, но по отношение на реалната интеграция и възможност за нормална житейска реализация на ромите то той е категорично под въпрос. Но не поради неприемливост и културно противопоставяне, а икономически, една ситуация, която е особено жестока за хората, останали трайно извън минималното ниво на образование и последващото неизменно изхвърляне от системата на една конкурентна среда.
Сега на преден план излиза проблема с необразоваността и закономерната безработица, което превръща интегрирането и възможността за един съвременен начин на живот на провал и безнадежден омагьосан кръг.
Икономическото аутсайдерство води до изолация, само изолация и нетърпимост към ромите, които биват все по-отчетливо свързвани с престъпността - един очакван ефект на трайната безработица. В този смисъл интеграцията трябва да бъде разбирана като икономическа категория за изравняване шансовете на ромите във всички области на живота. Този процес изисква социално-икономическо и културно единство в условията на демокрация, към въвличане на роми в управленски, административни и политически структури, към получаване на задължително образование като условие за финансово подпомагане от страна на държавата.
В съвременната ситуация решаването на проблемите с образованието е задължителният минимален етап, без който не може да се говори нито за успешен етнически модел, нито са интеграция. Образованието в България е единственият шанс за изход от гетото и отдалеченост от престъпността. Освен това, тази нарастваща по своята численост част от обществото, възприела свои "ценности", правила и норми, един вид модели "на справяне" е все по-обхващана от недоволство и агресия.
В момента при ромите е факт една подмяна на ценности - стремежът към реализация като естествен на човека в модерното общество бива заменен от стремеж към оцеляване, към задоволяване на базисни физически потребност. Т.е. крайните форми на бедност воят след себе си културна и социална изолация и дезинтегриране. Според изследователски данни безработицата при ромите достига почти 90 %. Причините според същото изследване причините са ниското образование - 70% от ромите нямат никаква квалификация, около 80% имат основно или по-ниско образование, с висше образование са по-малко от 1%(5).
Дългосрочната безработица формира социално дъно, водещо след себе си затваряне, капсулиране и изолиране, която проблематизира социалната и културна адаптация, която води до две тенденции - апатия и отказ и нарастваща агресивност(6).
В заключение на голямата тема за съвременната ситуация на ромите трябва да се отбележи, че процесите на приобщаване на ромското население към основните европейски ценности и успешната културна и икономическа интеграция са една неизбежна част от глобалния модел на развитие на обществото. Конкретно българският модел има своите строго специфични измерения - специфичните икономически условия, ситуацията на "безкраен' преход, суровите политически реалности...Оказва се, главният фактор за успешен етнически модел е не културната неприемливост и неразбиране, на което се реагира агресивно, а степента и нивото на икономическо развитие. Икономическото развитие и сигурност са ключови за утвърждаването на едни универсални общочовешки ценности и приемането на едни човешки различия и културни специфики спокойно. Видян в този контекст ситуацията на ромите се оказва силно обвързана със социалното. Какво ще бъде нейното развитие остава все пак въпрос с отворен карай.
БЕЛЕЖКИ
1. Славов., А. - Светът на циганите. Кратка история., изд. Светлина, Ямбол , 2002г.2. Сборник - Ромите и рисковете на прехода, София, юни 2005г. Изследвания на фондация "Ханс Зайдел" - София; стр. 13
3. пак там, стр. 15
4. Сборник - Циганите - интердисциплинарна антропология, изд. "Кралица Маб", София 2003г.
5. пак там.
6. Райчев., А. - Какво се случи, изд. Изток - Запад, София 2004г.
7. Сборник - Училишето и социалната стратификация, изсл. На фондация "Фридрих Еберт".
© Copyright 2007-2010 by Altera Foundation
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс