проекти
"ЗАВРЪЩАЩИЯТ СЕ У ДОМА"
(Проект за изследване)
от гледището на антропологията
Фондация Алтера
Много българи пътуват навън, много от тях остават в една нова културна и политическа среда, много от тях се връщат - едни за кратко, други завинаги изоставят емигрантския живот...Това предполага драмата на "завръщащият се у дома" - едновременно и "чужденец", и "свой"...
Една нова интерпретация на "безкрайното" одисеево пътуване към дома и нуждата от покриването с мъгла (спусната от Атина Палада), докато завърналият се у дома събере силата и мъдростта да приеме дома с неговото "ново" лице.
*
*
Проектът за изследване поставя един нов, но особено актуален проблем за съвременното българско общество, каквото е миграцията и последвалата в последните години ситуация на "завръщане у дома".
Пост - комунистическата ситуация се свързва с нови явления като глобализация, мобилност и мигриране, а годините, обявявани за край на прехода представят справянето в един все по-детериториализиран свят, в който категорията на завръщането придобива един психологически аспект повече, отколкото физически акт на преместване.
Въпросът за "завръщащият се у дома" (от гледището на антропологията) е свързан с наблюдение от една страна и анализ, свързан по-скоро с психологическите и познавателните процеси.
Съвременната българска действителност позна един нов феномен на съвременния свят, а именно емиграцията с нейните много лица. Много емигранти остават в своите нови "родини", но много от тях се връщат - едни за кратко, други завинаги изоставят емигрантския живот...Това предполага драмата на "завръщащият се у дома" - едновременно и "чужденец", и "свой"...
Завръщащият се у дома по нов начин преживява и пре-опознава пространството - физическото и психологическо пространство на дома.
Завръщащият се у дома е чужденец по един особен начин, той е бил откъснат от "дома" - "мястото откъдето идвам и където искам да се завърна", "мястото, от което се отправяме на път", бащината къща, родният език, семейството, приятелите.
Темата трябва да обхване самия начин, по който бива приеман дома от завърналия се, защото родния дом показва на завръщащия се - поне в началото- едно ново, необичайно лице. Усещане на чужденец сред чужденци, докато "мъглата" не бъде разпръсната, докато не бъде събрана мъдростта за да се справи с новата ситуация или иначе казано не премине момента на първоначалния шок и времето за адаптация.
Разговорите и контактите с хора, завърнали се от своя "емигрантски" период или временно, но след дълго отсъствие доказват, че домът означава нещо много различно и особено за този, който се завръща.
Съществува обаче и сблъсъкът с проблема за необратимото време, за факта, че "не можем да се потопим два пъти в една и съща река" (Хераклит) или за това, че завърналият се у дома не само вижда едно необичайно лице на дома, а сам е друг, сам е нов и непознат, "чужденец". Самите предишни преживявания вече имат друг смисъл и ново звучене, а завърналият се не е същият, който е напуснал този дом, нито за себе си, нито за тези, които очакват неговото завръщане.
Мотивите за избор на темата са именно свързани с наблюдението за този феномен на завръщащия се у дома, теоретизиран повече или по-малко от автори като Алфред Шютц, Чарлз Кули, Георг Зимел, Маргает Ууд и други.
* *
Отсъствието от дома предполага сблъсък с нова реалност, опит от чуждостта, който независимо дали е с положителен или отрицателен знак бива пренесен, нещо от тези преживявания се оказва най-често непреодолимо, което понякога, поне за българската действителност означава допускането, което е по-често неоправдано, че едни функции и норми могат да бъдат валидни или присадени в друга среда.
Българската реалност на пост-преход (или не - по А. Райчев - Какво се случи) предполага среща и справяне с модели, не достатъчно наблюдавани експериментално в родната действителност.
Би могла да бъде регистрирана и една разлика, при наблюдение на българи, завръщащи се в родината си и чужденци, които бихме могли да срещнем тук. Дори при факта, че родният дом показва едно необичайно лице, самата нагласа на завръщащия се у дома е различна, има очаквания за среща с една среда, която е познавал и която предполага все още познава обръщайки се единствено към спомените от миналото. Един чужденец изначално знае, че ще се окаже в непозната среда, непознат свят, но при него винаги ще липсва шока на завръщащия се и приел на доверие, че просто трябва да се завърне към спомените от миналото, без очакване за феномена на необратимото време, на преживяванията и опита...
Тъй като няколко от биографичните интервюта, се случи да бъдат с хора, вписващи се в рамката на завръщащи се - единия случаи - за винаги след 6-годишно пребиваване в САЩ (считано в началото за постоянно и окончателно), а другия за временно посещение за Коледа, но след 10-годишен период на не завръщане.
Интересни са първите преживявания на уж родното, на смешния, но показателен факт, че да речем "Руски паметник ми се стори толкова малък..." и т.н. Също характерна за завръщащия се у дома е ситуацията на въпросност, на непрестанно питане на за нас обикновени или дори странни неща, които вече будят недоумение, сякаш действителността се "превежда" не един среден - между родното и чуждото код за да бъде асимилирана, преведена и приета и по този начин станала по-близка. Ситуацията напомня на "чужденеца", който опитвайки се да се впише в новата среда типологизира и превежда новите впечатления на един научен предварително в една родна среда и през родната призма код и знания за чуждостта.
В едно такова интервю може да се регистрира точно се измерва носталгията - като копнеж към интимността на родното, не само с лица, но и с вещи, как едни преживявания от далеч придобиват нов смисъл.
Това е валидно и за самата ситуация на завръщане , на отчитане на разликите - как е в спомените, а как е сега - дори Руски паметник е станал сякаш различен, малък, а често домът който е напуснал и за който си е спомняли копнял също не е същият, но точно толкова колкото и самият завръщащ се не е същият човек, който е напуснал този дом. ("Защото всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото" - във връзка с проблема за необратимото време...)
Оказва се необходимо определено време за справяне, за разсейване на мъглата за да бъдат реактивирани предишните отношения с хората и нещата.
За това смятам, че проектът за антропологическо наблюдение по проблема на Завръщащият се у дома би могло да постигне изненадващи и интересни резултати.
От тук и ръководната хипотеза би била, че завръщащият се у дома бивш емигрант е огледало на съвременната ситуация, на един глобализиращ се и детериториализиращ се свят и остатъка от локалност, който съществува при очакванията за родното, за миналото на спомените, преживяванията и очакванията. Огледало на сблъсъка между света, в който отправната точка (емигрантската държава) и крайната точка (света на миналото и спомените за родното) са изменени до крайност, която променя лицата и образите на родното. Завръщащият се попада в критичната точка на тотална липса на стабилност, а сигурността е все още непостижима.
Завърналият се у дома не само вижда едно необичайно лице на дома, водещ до несигурност и въпросност, а сам е друг, сам е нов и непознат, "чужденец", което пък буди насрещната въпросност у хората, които са очаквали неговото завръщане.
В контекста на темета би бил неизбежен и сблъсъкът по отношение на категорията "успешност" за българското общество, тема на множество дискусии и форумни конфликти. Това очакване е свързано с пост-комунистическата представа за "розовия' запад, красивата и богата чужбина и сивотата и безнадеждността на родната държава. Тази представа е категорична в първите години на демокрацията и все по-спорна в края на прехода. Но въпреки всичко всяко завръщане у дома ще предполага и търсене на отговора "Защо се върна", който понякога би могъл да достигне драматични измерения.
В едно от интервютата (за които стана дума по-горе), респондента е едва ли не посрещнат с въпроса от близките си "Ти не смяташ ли, че си се провалил?", самият въпрос ще бъде оставен без коментар на този етап, но реакцията и различните вариации на отговор и на приемане на това сякаш закономерно питане от близките ще илюстрира моделите и смяната на моделите по отношение на емигрантството и чужбина за българското общество.
* * *
Адекватен метод за антропологическо наблюдение по поставения проблем биха били Биографичните или Тематични интервюта с емигранти или хора от т.нар група на пътуващи сезонно, системно дълги периоди от своя живот (в това число могат да бъдат включени бригади в САЩ и Англия), професионални пътувания като снимане на филми, специализации и т.н, както и големите групи от българи системно пътуващи и често изтеглящи целите си семейства в Гърция, Италия, Испания и Кипър.
Един разказ за завръщането би илюстрирал адекватно очакваните шокиращи или не сблъсъци, разминавания и справяния.
Известна доза психологизъм има в самия избор на моменти, които респондента би избрал да засегне - повече в едно Биографично интервю тъй като би имал свободата да избере разказ за онова, което него разтърсва най-силно. Освен провеждането и анализа на биографични интервюта може да бъде извършено наблюдение на едно виртуално on-line пространство, където пък изследователя ще разполага с необходимата доза анонимност при четенето и съответния анализ.
Съществуват множество форуми за българи извън България, много от форумите на ежедневниците също са посещавани от хора живеещи извън България - напр. форума на вестник "Сега" и др.
Предимство на анализа на форумите и споделяния опит от сънародници завръщали се в България и споделяли впечатленията си е безпристрастността на техните разкази, освободеността от погледа и въпросите на интервюиращия, един вид разказ за едно силно преживяване представено в своята тотална голота.
* * * *
Проблемите на "завръщащия се у дома" са теоритизирани в рамките на социалната психология и социалната антропология може би повече в рамките на проблема касаещ "чужденеца" и неговите стратегии за справяне и модели за типологизация и превод на една действителност.
Аналогична необходимост от справяне и превод възниква в рамките на завръщащия се у дома бивш "чужденец", наситен с една нова чуждост и в същото време уверен в силата и близостта на родното. Шокът идва със самото завръщане и новото лице на "дома", на близките, както и на самия завръщащ се спрямо очаквалите го.
Автори със специални трудов по темата са Алфред Шютц - сборникът Чужденецът, Чарлз Кули - Човешката природа и Социалният ред, Георг Зимел - Социолгия, Маргает Ууд - моногрaфията The Stranger: A study in Social Relationship, Арджун Ападурай - Свободната модерност и др.
Методите на изследване адекватни на проблема е интервюто (биографично и/или тематично), наблюдението на актуалните днес в глобалния свят форуми, в които участват емигранти и живеещи постоянно в чужбина.Изследването, извършено по методите на интервютата - биографични и тематични, както и наблюдението на форумите и дебатите, които текат в on-line пространството, между емигранти и българи в чужбина, между тях и българи, останали в родината и/или завърнали се, ще си постави за цел да конструира различните варианти и ситуации на завръщане у дома, случили се в края на прехода.
© Copyright 2007-2010 by Altera Foundation
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс
Уеб сайт изработка и дизайн: Алфа Сорс